Иконография на Бога и светиите

Иконография на Бога и светиите. В първите векове до Константин Велики липсват изображения на Бога. Първоначално в християнското изкуство се среща изображение на библейския образ – Ръката Божия. В началото няма нито едно изображение и на Св.Троица. По-късно Дух Свети се изобразява като гълъб – при сцени като Благовещение, Богоявление и изображенията на Св. Троица. Като ангел – тримата ангели, срещнали се с Авраам и съобщили му за раждането на сина му Исаак и за бъдещата участ на Содом и Гомор (Бит. Гл 12). Като огнени пламъци при изобразяването на петдесетница, при слизането си над апостолите (Деян. 2:3).  В римските катакомби на Св. Присцила (II в.), на Св. Себастиян (III-IV в.) са първите оцелели до днес иконографски сюжети на сцените на Благовещение, Рождество Христово, а също така и на Поклонението на влъхвите. Църковното предание ни учи, че първата икона на Спасителя се е появила по времето на Неговия земен живот. Това е иконата, която познаваме под името "Неръкотворен образ на Спасителя". Според преданието този образ, отпечатал се върху кърпата, която Спасителят допрял до Своето Лице, бил изпратен от Самия Него на Авгар, владетел на град Едеса. Освен Неръкотворния образ, който ни е оставен от Самия Спасител е имало и Негови изображения, направени от хора, които са Го виждали и познавали, както е била направена статуята от изцелената от Него жена. Църковния историк Евсевий (+339 г.)  свидетелствува, че в Кесария Филипова имало бронзова статуя на Спасителя, поставена от кръвоточивата жена, която Христос изцерил (Мат. 9:20). Евсевий свидетелствува, че сам той видял тази статуя, която била считана от християните за чудотворна и била на голяма почит. А друг църковен историк, Созомен (V в.), добавя, че във времето на Юлиан Отстъпник езичниците строшили статуята, а християните, които я почитали, събрали късовете и ги поставили в храм. Тези изображения са послужили за образци на по-късните икони. Много малко от тях обаче са стигнали до нас. По-голямата част били унищожени в епохата на иконоборството или по-късно - при кръстоносните походи, или просто от времето. Останали са само фрески в катакомбите, главно в Рим. Както е известно, там са запазени още от първите векове на християнството "преки", т.е. не символични изображения на Христа. Така например Негови изображения от II век в различни евангелски сцени, са намерени в катакомбите на Претекстат и Калист. Понякога Той е изобразяван като зрял мъж с брада - например на фреската, представяща Неговата беседа със самарянката (катакомбата на Претекстат), понякога съвсем млад, без брада. Днес не съществуват автентични портрети на Христос. Има само не автентични портрети рисувани уж от св.евангелист Лука и апокрифни неръкотворини изображения като кърпата на Вероника и туринската плащеница. Най-старите запазени разпятия са от Vв. са Т.нар. сабински релеф от 430 г. и релеф от слонова кост, пазен в Британския музей. Като се изключи едно древно изображение от ІІ в. до ІV в. няма самостоятелни изображения на Богородица. От V в. (след Ефеският събор) Нейният образ влиза в църковната иконография. До Константин Велики ангелите в християнското изкуство били изобразявани без крила. За родина на ангелските изображения се счита Сирия. Всички изображения на ангели в началото са облечени, чак в средните векове се появяват под влияние от езическия свят голи ангели. Апостолите първоначално биват изобразявани като идеални младежки фигури. В преходът от идеален към портретен образ няма колебание. Бронзов дискус от ІІ в. представя двамата апостоли Петър и Павел силно индивидуализирано. В християнското изкуство те двамата твърде рано изпъкват като първоапостоли. В началото христовите последователи са толкова уверени в задгробния живот, че не ни оставят нито една сцена която да ни покаже кървавите гонения. Първоначално мъченическата смърт само се загатва. Изображения на измъчване се явяват след времето на Константин Велики.    



{START_COUNTER}