Раннохристиянската икона

Раннохристиянската икона. Думата икона е гръцка и на български език ще рече образ или изображение. Така наричаме в Православната църква свещените изображения на Бога, на явилия се в плът Син Божи - Господ Иисус Христос, на пречистата Негова Майка и на светиите Му. Историята на християнството свидетелствува, че християните от най-дълбока древност почитали иконите и ги употребявали в местата на своите молитвени събрания, а също и по домовете си. Църковният историк Евсевий (+339 г.) предава разказ за неръкотворния образ на Христа Спасителя. Съгласно с този разказ, едеският владетел Авгар, който бил тежко болен, изпратил един художник с писмо до Иисуса Христа, с което Го молил да го посети и изцери. Спасителят взел една кърпа, изтрил лицето Си и на кърпата по чудесен начин се изобразил Неговият божествен образ, който Той изпратил на едеския владетел. Същият Евсевий свидетелствува, че в Кесария Филипова имало бронзова статуя на Спасителя, поставена от кръвоточивата жена, която Христос изцерил (Мат. 9:20). Евсевий свидетелствува, че сам той видял тази статуя, която била считана от християните за чудотворна и била на голяма почит. А друг църковен историк, Созомен (V в.), добавя, че във времето на Юлиан Отстъпник езичниците строшили статуята, а християните, които я почитали, събрали късовете и ги поставили в храм. Също има предание, че евангелист Лука бил и художник и нарисувал няколко икони на Божията Майка. В раннохристиянското време същинската живопис се заменяла със символични и алегорични изображения (котва, феникс, паун, агне, добър пастир, лоза, риба и др.). По-късно, когато християнството външно закрепвало, броят на фресковите, мозаичните и живописните свещени изображения започнал да се увеличава, а самите те станали по-ясни и по-определени. За съществуването на иконопочитание през първите три века, освен красноречивите паметници на катакомбната живопис, са запазени цяла редица важни свидетелства на св. отци и учители на Църквата от първите векове. Но същинското процъфтявана на иконопочитанието започнало от времето на византийския император Константин Велики (324-337). Оттогава се започнало усилено храмово строене, придружено с грижливо украсяване на новопостроените храмове с различни икони. При тях първичният портрет губи своите индивидуални черти но при схематизирането се запазват отличителни общи черти на лицето на светеца.   



{START_COUNTER}