Догмат за иконопочитанието, приет на Седмия Вселенски събор

"Ние определяме - гласи вероопределението - светите и честни икони да се поставят за поклонение точно тъй, както и изображението на честния и животворящ Кръст, без значение дали ще са направени от бои или от мозайка, или от някакво друго вещество, ако, разбира се, са направени по установения начин, и без значение дали ще се намират в светите Божии храмове, на свещените съсъди и одежди, на стени или дъсчици, или в домовете и при пътищата, а също така без значение дали това ще са икони на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос или на непорочната наша Владичица св. Богородица, или на честните Ангели и на всички свети и праведни мъже. Колкото по-често те стават с помощта на иконите предмет на нашето съзерцание, толкова повече онези, които гледат към тия икони, ще се подбуждат към възпоменаване и на самите първообрази, (Т.е. на тези, които са изобразени на иконите) ще придобиват по-голяма любов към тях и ще бъдат повече подбуждани да им въздават целуване, почитание и поклонение, но съвсем не това истинско служение, което, според нашата вяра, подобава само на Едното Божествено естество. Онези, които гледат към такива икони, получават вътрешно желание да им принасят тамян и да поставят свещи в тяхна чест, както това се е правило в древност, защото честта, въздавана на иконата, се отнася към нейния първообраз, и онзи, който се покланя на иконата, се покланя на личността, изобразена на нея".

"Тези, които се осмеляват да мислят или да учат по друг начин, ... ако са те епископи или клирици", трябва да бъдат "низвергвани", "а ако са иноци или миряни", трябва да бъдат отлъчени.





{START_COUNTER}