Троянската Св. Богородица

На 20 май 2001 г., Сляпата Неделя (Шестата неделя след Великден), в Троянския манастир се случва знамение. По време на богослужението, точно когато хорът пее "Ангел вопияше", из цялата църква се разнася благоуханен аромат. Толкова силен, че дори игуменът - мелнишкият епископ Генадий, внезапно спрял литургията. Свидете-
ли на чудото твърдят, че в този момент той коленичил пред олтара, кръстейки се в благоговейно вцепенение. Започнали да бият камбаните. Съвсем бавно. И никой не знаел как ставало това, защото дори и клисарят слязъл в църквата, привлечен от виковете на вярващите. После така изведнъж, както се появил, ароматът изчезнал. И всички присъстващи видели как по иконата на Св. Богородица започнали да се стичат бисерни капчици. Все едно плачела.
В протокола на Светия синод, удостоверяващ чудото, е записано:
"Първа до иконата се докосва свещопродавачката Радка Колева, която забелязва, че образът е като запотен, все едно плаче и се учудва, но отлага изтриването й с определената за това кърпа за след края на Св. Литургия. След
около 15 минути, в края на богослужението, след проповедта на архимандрит Августин, благоухание се разнася из цялата църква. Радка Колева се опитва да изтрие иконата, но тежа става трудно, тъй като тя е покрита с дребни капки течност като от миро. Кърпата, поела благоуханието, е запазена и след това е нарязана на много части, събрани са и много парчета памук, с които е изтривана иконата.
Посочваме и трима цивилни, присъстващи на чудото -Полина Солакова, касиер на манастира, Лидия Василева, продавачка в магазина срещу църквата, и Йордан Антонов, секретар на манастира.
Архимандрит Йоаким, който е пребивавал пет години в българския манастир "Св. Георги Зограф" в Света гора, Гърция, твърди, че такава миризма е срещал само в близост до свети мощи, на които се е покланял при обиколката си из манастирите на Света гора."
Кандила, които се палят сами
Точно по средата на Страстната седмица Неврокопският владика Натанаил обикаля из митрополията си. Най-дълго се задържа в манастира" Св. Георги" в Хаджидимово. Там той ще отслужи великденската литургия. Избрал е мястото, където се случват най-много чудеса. В книгите на Светия синод е описано как манастирът е горял няколко пъти. До основи. После монасите сами възстановявали обителта. Вярвали, че по този начин Господ иска да им подскаже колко всичко е временно и ставали още по-усърдни в молитвите си. След последния пожар спрели да палят кандило през нощта. Дори и тези, които по канон трябвало да разнасят светлина - от двете страни на Спасителя, пред иконите на Св. Богородица и Св. 1Ъорги. Монахът Серафим, който е от девет години в манастира, споделя:
"Не съм го видял, но ми разказаха. През 2003 г. точно преди Великден двама от братята както обикновено обходили цялата църква и загасили кандилата навсякъде. Но на сутринта те били запалени. Само тези четири. Помислили, че е случайно и на следващата вечер отново ги загасили. На сутринта те пак били запалени. Никой не знаел как става това. Тогава разбрали, че е станало чудо."
След свидетелството за знамение в манастира пристига комисия от Синода. Всички виждат как с изгрева на слънцето кандилата се запалили сами. Сякаш невидима сила ги докосвала и дарявала с огън.




{START_COUNTER}